Актуално
Създайте анкета по ваш избор! Дайте своя глас!
Публикувайте безплатно, бързо и лесно Вашите анкети, сондажи на общественото мнение, социологически проучвания, допитвания, или просто въпросите, които Ви интересуват и ще получите представителни отговори от хиляди хора.
Използвайте Polls.bg за работа или удоволствие, задавайте въпроси без ограничения, гласувайте и коментирайте свободно. Анонимността и свободата на словото на гласуващите и авторите е гарантирана.
Мъчителната дилема на българското правителство – да продължи или да не продължи руския проект за изграждане на АЕЦ "Белене" - като че ли вече върви към развръзка. След пожарите в японските атомни централи, изтеклата радиация и потенциалната нова ядрена катастрофа след трагедията в Чернобил, този отрасъл на енергетиката със сигурност няма да е същият.
Германия вече наложи мораториум върху удължаването на живота на ядрените си централи, Европейският съюз възнамерява да преразгледа сигурността на атомните си мощности, а еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер настоя да се преразгледа проектът за строежа на АЕЦ “Белене“.
Наскоро премиерът Бойко Борисов каза пред парламента, че е поискал от Брюксел да се произнесе наново за сигурността на руските реактори за АЕЦ "Белене", за да е гарантирано, че ще работят още 70 години и че няма да се повтори сценарият с искането на ЕС за предсрочно затваряне на ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй".
Не е ясно какъв отговор е бил подготвен в Брюксел, но е очевидно, че след шокиращите събития в Япония предстои промяна в цялостното виждане за бъдещето на атомната енергетика, на критериите за безопасност и системите за регулация и надзор.
А след изявлението на еврокомисаря Йотингер, който е политик от партията на германския канцлер Ангела Меркел, отговорът за "Белене" изглежда повече от ясен.
Това дава възможност на българското правителство да преустанови работата по проекта "Белене" сравнително леко и без особени поражения на политическите връзки с Москва, тъй като има железен аргумент – така каза ЕС.
Освен това аргументът идва тъкмо навреме – две седмици преди крайния срок, в който българското правителство и "Росатом" – собственик на компанията – изпълнител на проекта “Атомстройекспорт“ (АСЕ), трябва да приключат преговорите по крайната цена на централата.
Индикации, че нещата отиват натам, даде в понеделник българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той заяви, че ще поиска от Международната агенция за атомна енергия и от “Атомстройекспорт“ допълнителни гаранции за сигурността на предвидените за АЕЦ “Белене“ реактори.
Не е много ясно какви точно трябва да са и възможни ли са тези допълнителни гаранции за проекта, за който България получи през 2006 г. принципното произнасяне на ЕК, че може сама да решава дали да го реализира, но руската технология все още не е сертифицирана от българската Агенция за ядрено регулиране.
Руската компания засега не е коментирала искането на Трайков, но без съмнение оттам ще бъде повторено, че избраните технология и реактори са "най-добрите в света".
Но дори и ядрената криза в Япония и последвалите панически призиви за преразглеждане на атомната енергетика да не се бяха случили, въпросителните пред АЕЦ "Белене" са толкова много, че българското правителство няма как да каже "да". Освен, че няма съгласие по исканата от руснаците цена, няма и европейски инвеститор, пожелал да участва в проекта.
По всичко личи, че преговорите няма как да приключат до края на март, а руснаците демонстрираха крайна нервност още през февруари, когато за пореден път заплашиха България с неустойки и арбитражни дела, ако не се съобрази с предвидения график за изграждане на АЕЦ-а.
Ако досега Борисов можеше да оправдава продължаването на проекта "Белене" с картбланш от Европа и риска от влошаване на отношенията с Москва при евентуален отказ, този коз вече не играе. Оттук нататък всяко настояване на София за изграждане на "Белене" по същата технология и от същия изпълнител, би било знак, че има някаква друга сделка.
В предстоящите седмици българското правителство има тежък рунд от преговори с Русия и по другите два ключови проекта от "Големия шлем" на отиващия си президент Георги Първанов - изготвяне на предпроектното проучване за българския участък на руския проект за газопровода “Южен поток“ до края на март, както и срок за произнасянето на екоминистерството по проекта за петролопровод “Бургас-Александруполис“.
Експлозиите в японските ядрени централи, макар и използваната там технология да е коренно различна от руската, съвсем логично извади на дневен ред дискусията за безопасното използване на атомната енергия. Това като че ли поставя под въпрос “Ядрения Ренесанс“ на Европа, за чийто авангард се считаше България като страна с ядрен проект в най-напреднала технологически фаза, макар и за реализацията му да няма осигурено никакво финансиране.
Компаниите за ядрени технологии в световен мащаб със сигурност няма да се откажат лесно, макар че след кошмара в Япония аргументите им да изглеждат по-уязвими.
Но също така и светът трябва да реши как ще балансира предизвикателствата пред съществуването си, белязано от нарастващи енергийни нужди, застрашаващи околната среда климатични промени и драстичното поскъпване на цените. Със сигурност на ядрени компании ще им се наложи да подобрят безопасността на творенията си, макар че сегашните ядрени притеснения ще утихнат заедно с намаляването на радиацията в засегнатите региони.
mediapool.bg
Германия вече наложи мораториум върху удължаването на живота на ядрените си централи, Европейският съюз възнамерява да преразгледа сигурността на атомните си мощности, а еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер настоя да се преразгледа проектът за строежа на АЕЦ “Белене“.
Наскоро премиерът Бойко Борисов каза пред парламента, че е поискал от Брюксел да се произнесе наново за сигурността на руските реактори за АЕЦ "Белене", за да е гарантирано, че ще работят още 70 години и че няма да се повтори сценарият с искането на ЕС за предсрочно затваряне на ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй".
Не е ясно какъв отговор е бил подготвен в Брюксел, но е очевидно, че след шокиращите събития в Япония предстои промяна в цялостното виждане за бъдещето на атомната енергетика, на критериите за безопасност и системите за регулация и надзор.
А след изявлението на еврокомисаря Йотингер, който е политик от партията на германския канцлер Ангела Меркел, отговорът за "Белене" изглежда повече от ясен.
Това дава възможност на българското правителство да преустанови работата по проекта "Белене" сравнително леко и без особени поражения на политическите връзки с Москва, тъй като има железен аргумент – така каза ЕС.
Освен това аргументът идва тъкмо навреме – две седмици преди крайния срок, в който българското правителство и "Росатом" – собственик на компанията – изпълнител на проекта “Атомстройекспорт“ (АСЕ), трябва да приключат преговорите по крайната цена на централата.
Индикации, че нещата отиват натам, даде в понеделник българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той заяви, че ще поиска от Международната агенция за атомна енергия и от “Атомстройекспорт“ допълнителни гаранции за сигурността на предвидените за АЕЦ “Белене“ реактори.
Не е много ясно какви точно трябва да са и възможни ли са тези допълнителни гаранции за проекта, за който България получи през 2006 г. принципното произнасяне на ЕК, че може сама да решава дали да го реализира, но руската технология все още не е сертифицирана от българската Агенция за ядрено регулиране.
Руската компания засега не е коментирала искането на Трайков, но без съмнение оттам ще бъде повторено, че избраните технология и реактори са "най-добрите в света".
Но дори и ядрената криза в Япония и последвалите панически призиви за преразглеждане на атомната енергетика да не се бяха случили, въпросителните пред АЕЦ "Белене" са толкова много, че българското правителство няма как да каже "да". Освен, че няма съгласие по исканата от руснаците цена, няма и европейски инвеститор, пожелал да участва в проекта.
По всичко личи, че преговорите няма как да приключат до края на март, а руснаците демонстрираха крайна нервност още през февруари, когато за пореден път заплашиха България с неустойки и арбитражни дела, ако не се съобрази с предвидения график за изграждане на АЕЦ-а.
Ако досега Борисов можеше да оправдава продължаването на проекта "Белене" с картбланш от Европа и риска от влошаване на отношенията с Москва при евентуален отказ, този коз вече не играе. Оттук нататък всяко настояване на София за изграждане на "Белене" по същата технология и от същия изпълнител, би било знак, че има някаква друга сделка.
В предстоящите седмици българското правителство има тежък рунд от преговори с Русия и по другите два ключови проекта от "Големия шлем" на отиващия си президент Георги Първанов - изготвяне на предпроектното проучване за българския участък на руския проект за газопровода “Южен поток“ до края на март, както и срок за произнасянето на екоминистерството по проекта за петролопровод “Бургас-Александруполис“.
Експлозиите в японските ядрени централи, макар и използваната там технология да е коренно различна от руската, съвсем логично извади на дневен ред дискусията за безопасното използване на атомната енергия. Това като че ли поставя под въпрос “Ядрения Ренесанс“ на Европа, за чийто авангард се считаше България като страна с ядрен проект в най-напреднала технологически фаза, макар и за реализацията му да няма осигурено никакво финансиране.
Компаниите за ядрени технологии в световен мащаб със сигурност няма да се откажат лесно, макар че след кошмара в Япония аргументите им да изглеждат по-уязвими.
Но също така и светът трябва да реши как ще балансира предизвикателствата пред съществуването си, белязано от нарастващи енергийни нужди, застрашаващи околната среда климатични промени и драстичното поскъпване на цените. Със сигурност на ядрени компании ще им се наложи да подобрят безопасността на творенията си, макар че сегашните ядрени притеснения ще утихнат заедно с намаляването на радиацията в засегнатите региони.
mediapool.bg
Коментари
| prp blade21@abv.bg - 23/03/2011 20:55 |
| Защо руснаците искат да ни строят атомна централа толкова настойчиво за какво бързат? Щом толкова ни натискат спешно означава че е изгодно за тях а изгодно ли е за нас? Изгодно им е защото ще могат години да ни продават ядреното си гориво. Защо ние не им построим централа на руснаците и не им вземем парите? Има вероятност до няколко години да навлезе нова технология много по екологично чиста - (напишете bloom box в google) а тогава ние вече ще сме задлъжнели с години на руснаците!!! Чии интереси защитаваш Бойко? |
| Борис boristr@abv.bg - 23/03/2011 20:12 |
| Аз съм против Белене, но изцяло по финансови причини, със сигурност тези реактори са много по-модерни от японските, където въпреки всичко няма кой знае колко радиация. Но просто за малките държави не е изгодно да имат АЕЦ, отделно че сега НЕК се моли някой да купува ток, ама няма желаещи. Румънците вдигат още централи, но те имат дебел микс с ВЕЦ-ове и могат да докарат ниска средна цена, така че няма да сме конкурентни. Турците строят, в Косово строят, макар че инвеститорите и от там се оттеглиха, явно сериозните разчети не показват недостиг на енергия и са преценили, че няма да има пазар. При това положение печалбите остават за руснците, и за техните г*зоблизци тука. |
| Луцифер gogo-69@abv.bg - 19/03/2011 15:17 |
| АЕЦ Белене не трябва да се строи по няколко причини: - зоната е доказано земетръсна! Кой маже да гарантира, че максималният трус би бил от 7ма степен по Рихтер? Ами око е от 8ма... - предлаганата техника е по остаряла с 30 години технология при това не от най-добрите, които съществуват. - ако се докаже недвусмислено, че се нуждаем от ядрена мощност, то тя е по-добре да се изгради в Козлудуй. Ще излезе много по-евтино. - в никакъв случай не трябва да попадаме под пълна енергийна зависимост от Русия! Това вещае огромни непредвидими неприятности! Баста! |
Вход